1894 - Крепостен акт, Русенско окръжие, Мирови съдия
„Крепостенъ актъ“ [Kreposten Akt] е печатното название на актовете за собственост, издадени по нотариален ред в Княжество България (от 24.08.1878) и Царство България до 31.08.1910. Често се счита, че названието произлиза от бълг. дума КРЕПОСТ [Krepost] – (Fortress), но то е също и реминисценция и техническо пренасяне на руското Крепостной актъ, от крепостното и нотариално право (1701-1866) на Руската империя. В последствие думата „крепостен“ отпада и става „нотариален акт“ – валиден документ за притежание на недвижима частна собственост. Законът за нотариусите и мировите съдии от 1885 кодифицира основните институти, принципи и функции на българското нотариално право.
1903 - Крепостен акт, Врачанско окръжие, нотариус
За извършване и засвидетелстване на всякакви актове за продажба, за наемане, за залагане, за дарение и пр., се е назначавал при всяко окръжно съдилище по един нотариус. В градовете и селата, където е имало само мирови съдии, те са изпълнявали задълженията на нотариуса. До 31.08.1910 г., нотариусите по чин са равни на членовете на второстепенните окръжни съдилища, но не се считат за членове на съдилищата – не са магистрати. Крепостен акт не е било легално название за България. Законодателството от 1878 г. използва АКТ и Нотариален акт.
1943 - Нотариална покана, София, 11.09.1943г. IV Нотариус
Невъзможност да се предаде наема на собственика и депозиране на наема при нотариуса. Бомбардировките над столицата София са вече започнали през 1941.
Документът е издаден месец преди началото на масираните бомбардировки над града. Имотът, който се споменава в документа, вече не съществува на мястото си. Въпреки че улиците и техните имена са запазени и до днес, на цитираното място се намира парк и Дворецът на децата.